Странник
Какво ми казваш непознати Страннико?
Че лутал си се дълго по Земята ни?
Че си проучил древните предания,
и че разкрил си тайни непознати?
През долини и хълмове си бродил,
лица от древно минало видял си!
Че толкоз много кътчета обходил,
и много спомени на Вечността предал си...
Любовта, която си изгубил
все още съществува в паметта ти.
В живота си осмислил всичко хубаво,
Но си готов – политаш в необята.
В нозете ти сега Земя е нова,
безмълвно към промяна призовава.
Нов шанс и за промяната готов си,
да търсиш път. Животът продължава...
Наслука, Страннико!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
