Странникът
СТРАННИКЪТ - 19.06.2009
Страннико, само кажи ми:
Идваш от изток, нали?
После душата вземи ми,
в пепел я ти превърни.
Питам те, искам да зная,
него не го ли видя.
Чаках го, плаках до края,
пак съм сама на света.
Няма го моето щастие,
пусто е вече небето.
Искам последно причастие,
спира да бие сърцето.
Но, ако върне се някой ден,
аз ще възкръсна от нищото,
огън ще лумне отново в мен,
пак ще съм жива и дишаща.
Моля те, странниче, дай ми надежда,
мъничко зрънце ми трябва от нея,
за да остана, за да съм нужна,
да продължа да живея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люба Георева Всички права запазени
