Странникът
СТРАННИКЪТ - 19.06.2009
Страннико, само кажи ми:
Идваш от изток, нали?
После душата вземи ми,
в пепел я ти превърни.
Питам те, искам да зная,
него не го ли видя.
Чаках го, плаках до края,
пак съм сама на света.
Няма го моето щастие,
пусто е вече небето.
Искам последно причастие,
спира да бие сърцето.
Но, ако върне се някой ден,
аз ще възкръсна от нищото,
огън ще лумне отново в мен,
пак ще съм жива и дишаща.
Моля те, странниче, дай ми надежда,
мъничко зрънце ми трябва от нея,
за да остана, за да съм нужна,
да продължа да живея.
© Люба Георева All rights reserved.
