странно чувство
душата изтрива.
Слънчева ласка
от усмивка тъжна
лицето възпира.
Перо черно
бели думи дълбае…
Напомня как денем
сълзата ридае…
Червена ласка
на спомен сив
и далечен сломен летопис.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени

