Различното огледало
Огледалото ме гледа все различно,
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам
и гледам тъжно, някак сиво,
и то под вежди ме поглежда,
гримасничи красноречиво.
Намигна ли му, също ми намига
със дяволито пламъче в очи.
То сякаш чувствата разбира,
не трае и не може да "мълчи".
Ах, мое странно огледало,
душата ми на показ изложи.
Така ще мога да я моделирам,
надничайки през твоите очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
