25.06.2020 г., 13:03 ч.

Странности 

  Поезия
407 0 0

 

 

 

Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...

 

все пълен с надежди светли,
често от буря по-навъсен,
нежен като бяло цвете
или по човешки мръсен.

 

Сред пустиня в оазис оцеляваш -
в твоето парченце личен свят,
цамбуркаш в него и си вярваш,
че от тебе няма по-благат ...

 

Аз не вярвам. Странно ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??