Странности

Колко е странен тоз живот -
да го възпееш или препсуваш,
песенна поема или гроб дълбок,
в който случайно съществуваш ...

все пълен с надежди светли,
често от буря по-навъсен,
нежен като бяло цвете
или по човешки мръсен.

Сред пустиня в оазис оцеляваш -
в твоето парченце личен свят,
цамбуркаш в него и си вярваш,
че от тебе няма по-благат ...

Аз не вярвам. Странно ...