29.01.2012 г., 19:52

Страст

996 0 3

Добър ден, моя черна прокоба!

Приветствам те с "Добре дошла!"

Вземи ме и ме отведи във гроба

или сложи ми ангелски крила!

 

И понеси ме, о, ти паднал ангел,

над здрачните полета на смъртта,

през степите обречени на ада,

към жарките огньове на плътта.

 

С целувки парещи ти утолявай

огромната ми жажда за любов.

Убивай ме, разкъсвай ме, накрая

ме подслони във твоя мил покров.

 

Вземи очите ми, за да не виждам

препятствията страшни между нас.

Душата ми, ръцете ми и всичко.

Да бъда твоя искам само аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Да беше само това...
    Черната прокоба ще е изправена пред сериозна дилема: или да отведе лирическата героиня в гроба, или да и сложи ангелски крила. Е, не рабрах как същата тази черна прокоба мистериозно ще се превърне в паднал ангел (?!) и ще я понесе през "степите на ада" (стига бе, то в ада и степи ли имало?Сериозно?!). Важното е, че ПОЧТИ разбрах защо ангелът е паднал - ами то с тия жарки огньове на плътта какво друго да му се случи...
    Какво да коментирам... Когато някой иска да го убиват, разкъсват, ама накрая да го подслонят в ... "мил покров", нещата са повече от ясни.
    Мил покров? Ако авторката е така любезна да ми обясни значението на това словосъчетание, ще съм особено благодарна. Защото идея си нямам как "мил" и "покров" се връзват.
  • Убивай ме, разкъсвай ме, накрая
    ме подслони във твой мил покров.

    Това определено се нуждае от редакция.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...