elenakm (ЕЛЕНА)
1 1
Jan 29, 2012, 7:52 PM

Страст 

  Poetry » Love
865 0 3

Добър ден, моя черна прокоба!

Приветствам те с "Добре дошла!"

Вземи ме и ме отведи във гроба

или сложи ми ангелски крила!

 

И понеси ме, о, ти паднал ангел,

над здрачните полета на смъртта,

през степите обречени на ада,

към жарките огньове на плътта.

 

С целувки парещи ти утолявай

огромната ми жажда за любов.

Убивай ме, разкъсвай ме, накрая

ме подслони във твоя мил покров.

 

Вземи очите ми, за да не виждам

препятствията страшни между нас.

Душата ми, ръцете ми и всичко.

Да бъда твоя искам само аз.

© ЕЛЕНА All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • !!!
  • Да беше само това...
    Черната прокоба ще е изправена пред сериозна дилема: или да отведе лирическата героиня в гроба, или да и сложи ангелски крила. Е, не рабрах как същата тази черна прокоба мистериозно ще се превърне в паднал ангел (?!) и ще я понесе през "степите на ада" (стига бе, то в ада и степи ли имало?Сериозно?!). Важното е, че ПОЧТИ разбрах защо ангелът е паднал - ами то с тия жарки огньове на плътта какво друго да му се случи...
    Какво да коментирам... Когато някой иска да го убиват, разкъсват, ама накрая да го подслонят в ... "мил покров", нещата са повече от ясни.
    Мил покров? Ако авторката е така любезна да ми обясни значението на това словосъчетание, ще съм особено благодарна. Защото идея си нямам как "мил" и "покров" се връзват.
  • Убивай ме, разкъсвай ме, накрая
    ме подслони във твой мил покров.

    Това определено се нуждае от редакция.
Random works
: ??:??