7.08.2011 г., 22:58

Страстно подобие на живот

878 0 1

Най-специалните чувства,

най-изящните изрази,

идеалните тела и лица отнесени,

замислени прорязват с най-болящата болка,

в най-самотния поглед.

Най-красивите устни

ти казват "не мога".

В света, през който само минаваме, 

за миг се поглеждаме,

за секунда докосваме.

Най-красивите спомени създаваме,

без да вярваме

колко много дълбоко после боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих! Наситен с житейски истини, които откриваме твърде късно...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....