jenyivanova (Jasmin)
227 3427
23.07.2023 г., 17:55 ч.  

Стрелата на Купидон, част I 

  Поезия » Любовна
691 9 34

 

Когато те достигна ще е зима.

Реките ще се влачат с ледоход.

Причината ли?... Тя ще е в трагизма –

една Офелия… и край жесток..

 

Стрелата ми ще стигне в късна вечер.

Ще бъде новина. Ще се взриви

животът ти. Ще бъде като глетчер –

до смърт полиран и непредвидим.

 

И женската ти същност ще възкръсне,

открила, че с последния си дъх

една любов ще бъде с груби пръсти

и ще издере сърцето ти до кръв.

 

Ще виеш и ще бъдеш благодарна,

по равно ще делиш горчиво с мед...

любов е… в същността си е коварна

и ще ти стане стон, сълза, обет.

 

Когато те достигна ще е зима.

Стрелата ми ще бъде и залог

за онова, което с нея идва –

любов, като отрова… и живот.

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Стрелата на Купидон, част II
jenyivanova (Jasmin) jenyivanova
Поезия
Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
  622  5  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Марко, може да са две думите, но са от онези, които оставят следи! Благодаря ти!

    Валя, мерси, че спря при мен! : )
  • ...Ще бъде като глетчер –
    до смърт полиран и непредвидим.
  • С една дума само... не, с две. Силно хубаво !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря ти, Дани. За мен е радост да ми гостуваш Понякога се предизвиквам сама и правя различни проекти, в които Аз-ът ми не присъства много или направо отсъства. Този стих има и много общо с книгата, която четях в този момент, заради мракът, който тлееше в главния герой и светлината, която носеше една от героините. Романът не е любовен, а политически трилър с много съспенс, но явно моята нагласа на пишеща друг тип стих даде нов живот на идеята Благодаря ти още веднъж.
  • Да успееш да се погледнеш отстрани през очите на друг е най-сполучливата самоанализа. Различният поглед разкрива много повече. Финалът в две думи изчерпва всичко!!! Поздравления, Жени, много ми хареса!
  • Очаквам го, с нетърпение, Жени!
  • Благодаря ти, Лина. Ще потърся малко повече информация, но в стихотворението, което е следваща част е точно така - има и гняв, има и много любов.
  • В общи линии, съдбата на стрелата е да върви право към целта. Дилемата "дали-или" касае онзи, който я привежда в движение. Затова в системата на руните е разглеждана като скиптър. Най-общо казано, Жени...
  • Трябва да ми разкажеш повече за тези неща, Лина. Събуди интереса ми!
  • Символът на стрелата се среща и при руните 😉... Овластен е той. И има защо да му се ядосва човек.
  • Благодаря ти, Лина, зарадва ме... Другия е много контрастен и докато го пишех се ядосвах на моменти на Стрелата )
  • Ама разбира се! И то много.
  • Лина, следващата част е от името на самата стрела Ще я оставя в чакащи утре, защото имам право само на една публикация и нали ме сполетяха Юди в реала,та се случи другия стих... Надявам се (нескромно ), че тази част ти е харесала...
  • Искам да прочета и следващата част, моля.
  • Наздраве
  • Време е, мина времето за чай наздраве
  • Милата. Почвай салатата и си сипи нещо с много лед.
  • благодаря ти, днес имам нужда от добра дума и много се зарадвах обаче... сега видях и моя отговор "сладко-горчиво", все едно чета менюто на китайски ресторант ) няма да я оставям Офелия на командно дишане )
  • Разбрах, Жас. И така е много хубаво.
  • за редакция е това, качила съм стара версия без да искам )) общо взето се хилих сама, но ако го върна за редакция ще се излезе в списъка след месец сигурно и затова се отказах ) и си остана безкислородна горката Офелия ))
  • Офелия без кислород?
  • любов е... и може да "стане стон, сълза, обет." сладко-горчива
    –––––
    Благодаря, че спря и при мен. Нещо се разколебах за следващата част... По-скоро ми липсва смелост
  • "любов е… в същността си е коварна"
    Хубав стих. Силен финал. Давай следващата част!
  • Много благодаря, Иване. Този стих е част от по-голям проект. Който може би ще публикувам. Поздрави и за теб.

    Моргиана, изненада ме много приятно, признавам... Далече съм от стих или проза, които са само изгреви и залези, защото любовта не е това. Тя е болезнена, щастлива по собствен начин, понякога предпазлива. Често пъти изплашена, но не е крехка. Когато я има не е чуплива, а оцеляваща и жилава. И изобщо е работа на пълен работен ден
  • Това е едно от най-хубавите стихотворения на тема "Любов ", които съм чела. Повечето ми идват твърде сладникави, тъжни и даже трагични. Това е различно, предлагащо интересна гледна точка. Поздрави! 🙂
  • Винаги поднасяш интересни и интригуващи творби, Жени! Поздравления!
  • Хахахха... Отдавна го търсят, за да го усмъртят, съм чувала ))
    Благодаря ти, Стойчо
  • Купидон е добър стрелец...
    Поздравления, Жени!😍
  • о, Скити, собствения, различимия, стил за един автор е най-важното... исках да кажа, че съм благодарна за думите ти. От сърце. Иначе, този стих е експеримент заради другия, който е втората част, всъщност... За мен "ролята" е важна, да мога да погледна и от гледна точка на "стрелата", на Купидон... в други случаи съм гледала през очите на "Брадвата", на "Тълпата". Последните две отразяват и социални проблеми и, съответно, и моята гледна точка, докато в този не съм аз самата.

    Ковак, благодарна съм за това посещение. Както би могла да е първата, с не по-малък успех би могла да е и последната... и двете оставят следи. Всъщност всяка любов оставя следи и всеки път обичаш като за първи и последен път... вероятно. Благодаря още веднъж.
  • Когато срещнеш любовта за първи път изпитваш тези чувства! Мен ме докосна, респект!
  • Пусна ни стрелата, сега ще чакаме да разровиш и раната!
    Имаш си твой стил, който много харесвам!
    Поздрав, Жени!
  • Много ти благодаря, Георги... То всяко начало е такова ) Поздрави и за теб.

    Ники, много се радвам, че прочете. Благодаря ти.
  • Много ми хареса, Жени!
    Разкош!
  • Въртоп от страст!
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??