Jul 23, 2023, 5:55 PM  

Стрелата на Купидон, част I

  Poetry » Love
1K 9 34

 

Когато те достигна ще е зима.

Реките ще се влачат с ледоход.

Причината ли?... Тя ще е в трагизма –

една Офелия… и край жесток..

 

Стрелата ми ще стигне в късна вечер.

Ще бъде новина. Ще се взриви

животът ти. Ще бъде като глетчер –

до смърт полиран и непредвидим.

 

И женската ти същност ще възкръсне,

открила, че с последния си дъх

една любов ще бъде с груби пръсти

и ще издере сърцето ти до кръв.

 

Ще виеш и ще бъдеш благодарна,

по равно ще делиш горчиво с мед...

любов е… в същността си е коварна

и ще ти стане стон, сълза, обет.

 

Когато те достигна ще е зима.

Стрелата ми ще бъде и залог

за онова, което с нея идва –

любов, като отрова… и живот.

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Марко, може да са две думите, но са от онези, които оставят следи! Благодаря ти!

    Валя, мерси, че спря при мен! : )
  • ...Ще бъде като глетчер –
    до смърт полиран и непредвидим.
  • С една дума само... не, с две. Силно хубаво !
    Поздрави за творбата !
  • Благодаря ти, Дани. За мен е радост да ми гостуваш Понякога се предизвиквам сама и правя различни проекти, в които Аз-ът ми не присъства много или направо отсъства. Този стих има и много общо с книгата, която четях в този момент, заради мракът, който тлееше в главния герой и светлината, която носеше една от героините. Романът не е любовен, а политически трилър с много съспенс, но явно моята нагласа на пишеща друг тип стих даде нов живот на идеята Благодаря ти още веднъж.
  • Да успееш да се погледнеш отстрани през очите на друг е най-сполучливата самоанализа. Различният поглед разкрива много повече. Финалът в две думи изчерпва всичко!!! Поздравления, Жени, много ми хареса!

Стрелата на Купидон, част II 🇧🇬

Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
964 5 10

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...