4.03.2015 г., 23:40

Струва ли си

506 0 4

Струва ли си да живеем

сред злоба и суета,

струва ли си да милеем

за богатство и женски сърца?

 

Струва ли си да пилеем

сили за нечестни дела,

струва ли си да копнеем

за изкуствена любов и

сълзи да леем  за фалшив живот?

 

Не, не струва и петак

този вълчи свят,

в който брат на брат посяга,

син от майка бяга,

а бащата продава дъщерята!

 

Не, не съм за този свят родена -

моден, а безвкусен,

резен чер - безформен

и толкова изкуствен!!!

Искам да си тръгвам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът си струва, каквито и изпитания да ни поднася!
    Поздрави, Василка!
  • Поздравления! Силен и добре написан стих!
  • "Не, не струва и петак
    този вълчи свят,
    в който брат на брат посяга,
    син от майка бяга,
    а бащата продава дъщерята!"
    Това е началото на последните времена/ Според Святото писание / и все
    по-страшно ще става. Трябва да се въоръжим с търпение. Никъде не
    можем да избягаме, но и пристига Второто Пришествие на Исус Христос.
    Затова си заслужава да чакаме спасението.
    Поздрав за творбата ти и Лека нощ!
  • Много бързаш да си тръгваш, Василке! На този сват идваме, за да научим някои уроци, а не за да ни е приятно.

    Присъединявам се към твоята високо нравствена позиция!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...