РумиРайк (Руми)
19 27
22.10.2004 г., 19:29 ч.

Стръкче първа иглика 

  Поезия
1302 0 5

                                              Стръкче първа иглика

                                             Повява южняк някак призрачно леко.
                                             Тревата зелена различно е мека.
                                             Обещания витаят...Знойни копнежи...
                                             Души се разлистят под тихи ръмежи.
                                             Жадувана пролет селцето обгръща.
                                             Притихва гълчава в дворове и къщи.
                                             Само кучешки лай...Смътни ухания...
                                             Денят се изнизва в последни дихания.

                                             По тясната, вита, крайселска пътека,
                                             две фигурки в здрача се стапят полека.
                                             Селцето остава точица в мрака.
                                             Душите сиротни там никой не чака.
                                             Всеки другият има, и своята жал.
                                             ...Нагазват във меката, гробищна кал.
                                             Пред мъничко гробче най-сетне поспират.
                                             В прозирният креп на тъгата примират-
                                             тук рожба едничка положиха лани...
                                             ...И шепнат молитва...Във кремъчни длани,
                                             стиска бащата стръкче първа иглика.
                                             ...О, Боже, защо първо нас не повика...                  

© Руми Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??