Стръкче първа иглика
Стръкче първа иглика
Повява южняк някак призрачно леко.
Тревата зелена различно е мека.
Обещания витаят...Знойни копнежи...
Души се разлистят под тихи ръмежи.
Жадувана пролет селцето обгръща.
Притихва гълчава в дворове и къщи.
Само кучешки лай...Смътни ухания...
Денят се изнизва в последни дихания.
По тясната, вита, крайселска пътека,
две фигурки в здрача се стапят полека.
Селцето остава точица в мрака.
Душите сиротни там никой не чака.
Всеки другият има, и своята жал.
...Нагазват във меката, гробищна кал.
Пред мъничко гробче най-сетне поспират.
В прозирният креп на тъгата примират-
тук рожба едничка положиха лани...
...И шепнат молитва...Във кремъчни длани,
стиска бащата стръкче първа иглика.
...О, Боже, защо първо нас не повика...
© Руми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И още веднъж - прекрасно!
-
МНОГО ТЪЖНО! ЗВУЧИ РАЗТЪРСВАЩО
-
Наистина прекрасно! Шестица и от мен
-
Благодаря, Пепина.
-
Прекрасно! Поздравления! Докосва сърцето.С чиста съвест му слагам 6.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
