Стръкче стих в тротоара
Стръкче стих в тротоара
На болката изгарящата нежност
се спира във дъха ми,
миг преглътната безбрежност
се разлива във кръвта ми.
Целунах те, обърнах се и тръгнах
в полетата от кръгло време
и като троха пред гълъби настръхнали,
вихърът напираше, за да ме вземе.
Безкрайно мъничка тревичка
пораснах между плочките на тротоара
и крачките броях и сричах,
чаках на безпътна гара.
Животът сив не ме обичаше,
плашеше го моето зелено,
там където всички тичаха,
самотата можех да превзема.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
