1.05.2015 г., 9:08 ч.

Стръкче стих в тротоара 

  Поезия » Любовна
451 0 6

 

Стръкче стих в тротоара

 

На болката изгарящата нежност

се спира във дъха ми,

миг преглътната безбрежност

се разлива във кръвта ми.

 

Целунах те, обърнах се и тръгнах

в полетата от кръгло време

и като троха пред гълъби настръхнали,

вихърът напираше, за да ме вземе.

 

Безкрайно мъничка тревичка

пораснах между плочките на тротоара

и крачките броях и сричах,

чаках на безпътна гара.

 

Животът сив не ме обичаше,

плашеше го моето зелено,

там където всички тичаха,

самотата можех да превзема.

 

botyo

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??