Стръкче стих в тротоара
Стръкче стих в тротоара
На болката изгарящата нежност
се спира във дъха ми,
миг преглътната безбрежност
се разлива във кръвта ми.
Целунах те, обърнах се и тръгнах
в полетата от кръгло време
и като троха пред гълъби настръхнали,
вихърът напираше, за да ме вземе.
Безкрайно мъничка тревичка
пораснах между плочките на тротоара
и крачките броях и сричах,
чаках на безпътна гара.
Животът сив не ме обичаше,
плашеше го моето зелено,
там където всички тичаха,
самотата можех да превзема.
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
