10.05.2020 г., 17:05

Стръмно изкачване

1.4K 4 10

                                                     "Спокойствието другаде търси,

                                                     до тук са нежните черти..." DPP`(SMooth)

 

До фината коприна на чорапа,
на глезена ми, гривната звъни.
Ръбът изкачва бавно стръмнината
и кипват по дантелата мечти...

В очите ми се утаява светлина,
а по извивките мастилени сълзи
ароматът на парфюм и в тишината
лениво мисълта към теб пълзи.

Свети меко колието в тъмнината...
(и тук привършват нежните черти)
Бездна съм, неистово желание -
напрегната, лъвицата у мен мълчи

А кожата ми има собствено съзнание -
горещ, дъхът ти гърлено ръмжи
на шията ми слагаш отпечатък
и бавно в дланите ти всичко се топи

болезнено... мигът е кратък -
очи притварям, пулсът ти във мен тупти
налей ми себе си, да бъде без остатък,
а после кърваво червени рози ми купи

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангелче, благодаря ти, че си ми гостувала ❤️
  • Благодаря, Бени! зарадва ме!
  • Вулкан от страст си, Жени!...
  • Васко )))
    ...
    Дени, зарадва ме! ❤️
    ...
    Пепс ❤️
    ...
    Георги, благодаря за коментара!
    ...
    Светле, остави прекрасен аромат, минавайки от тук ❤️
  • Омайница си ти... 🌹

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...