Стръв!
След теб над болката имам авторски права.
Исках да те уловя, но май аз се превърнах в стръвта...
Капчици кръв оставях по снега,
в жалък опит любовта ти да заловя.
Иглички нареждах по паркета, да се набодеш,
за да дойда аз да те превържа и да разбереш,
че те обичам и че ме е грижа, но аз се набождах,
ти се разсмиваше, а аз вече боса не се разхождах.
Често през зимата в рокля те чаках, измръзвах,
панделки носех и по твойте ръце връзвах.
Искаше да не съм наивна да ме научиш,
но май не можа да сполучиш.
Това беше отдавна, панделките са изгорени.
Стъпалата ми вече не са наранени.
Сега аз не ловувам, но дивеч е моята душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Саси Дамянова Всички права запазени
