Студ!
Студено е, безмилостно студено,
макар и да настъпи пролетта,
природата покри се във зелено,
когато се почерни любовта
Сърцето ми отлъчи се от тебе.
Недей, любими, мене не вини,
докосна ме, а после си отиде,
сега е страшно, късно е, уви!
Обичах те единствено в мечтите,
но дойде време, вече осъзнах,
че принцът нежен търсещи очите
във тебе аз така и не видях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
