Apr 16, 2009, 4:28 PM

Студ!

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Студено е, безмилостно студено,

макар и да настъпи пролетта,

природата покри се във зелено,

когато се почерни любовта

 

Сърцето ми отлъчи се от тебе.

Недей, любими, мене не вини,

докосна ме, а после си отиде,

сега е страшно, късно е, уви!

 

Обичах те единствено в мечтите,

но дойде време, вече осъзнах,

че принцът нежен търсещи очите

във тебе аз така и не видях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...