Какво ти остава когато загубиш любовта?
Къде да отидеш , където спомените да не те преследват?
Останал сам, усещам загубата.
Желаеш да я видиш, а сърцето ти умира.
Отидоха си топлите дни, остана само студ.
Дойде зимата, лятото си тръгна.
В очите ѝ виждаше живота,
очите ѝ, отнеха ти живота.
В ръцете и чувстваше топлината,
ръцете ѝ подариха ти студенината.
В сърцето ѝ усещаше любовта,
а сърцето ѝ донесе ти самотата.
Объркан,
замаян,
зашеметен от този удар,
виждаш как тази която си обичал
прободе те в сърцето.
Прощаваш и
мразиш я
обичаш я
и ненавиждаш я.
Сърцето ти плаче за нея,
разума ти я ненавижда.
Борбата те първа ще започва,
болката те първа ще нараства
сърцето ти - те първа ще умира
разума ти - те първа ще те обвинява.
И чуваш ти,
приятелите ти казват, че ще я забравиш.
Усещаш ти, че това няма да се случи.
Търсиш на кой да обясниш това, че
обречен си ти до края.
Кой ще те чуе?
Кой ще те разбере?
И ето годините отлитат,
спомена закотвен в тебе си останал,
сърцето изтръпнало и безчувствено е вече,
разумът ти някъде изгубено се вее,
всичко друго е,
живота ти променил се е,
усещаш слабост и се мразиш за това.
Продължаваш напред ,
а търсиш спирка за да спреш
жена която да те разбере,
сърцето ти отново да стопли,
любовта ти да събуди
и лятото при тебе да завърне.
Миражи само около тебе обикалят,
мечтите ти потъват в дълбока бездна.
Студа обвива те,
кръвта смразява се,
една сълза в кристал превърна се
и падайки на земята се троши.
Автор: Б.Димитров
© Бойко Димитров Всички права запазени