Какво ти остава когато загубиш любовта?
Къде да отидеш , където спомените да не те преследват?
Останал сам, усещам загубата.
Желаеш да я видиш, а сърцето ти умира. 
Отидоха си топлите дни, остана само студ. 
Дойде зимата, лятото си тръгна. 
В очите ѝ виждаше живота, 
очите ѝ, отнеха ти живота. 
В ръцете и чувстваше топлината, 
ръцете ѝ подариха ти студенината. 
В сърцето ѝ усещаше любовта, 
а сърцето ѝ донесе ти самотата. 
Объркан, 
замаян,
зашеметен от този удар, 
виждаш как тази която си обичал 
прободе те в сърцето. 
Прощаваш и 
мразиш я 
обичаш я 
и ненавиждаш я.
Сърцето ти плаче за нея, 
разума ти я ненавижда. 
Борбата те първа ще започва, 
болката те първа ще нараства 
сърцето ти - те първа ще умира 
разума ти - те първа ще те обвинява. 
И чуваш ти, 
приятелите ти казват, че ще я забравиш. 
Усещаш ти, че това няма да се случи. 
Търсиш на кой да обясниш това, че 
обречен си ти до края. 
Кой ще те чуе?
Кой ще те разбере?
И ето годините отлитат, 
спомена закотвен в тебе си останал, 
сърцето изтръпнало и безчувствено е вече, 
разумът ти някъде изгубено се вее, 
всичко друго е, 
живота ти променил се е, 
усещаш слабост и се мразиш за това. 
Продължаваш напред , 
а търсиш спирка за да спреш 
жена която да те разбере, 
сърцето ти отново да стопли, 
любовта ти да събуди 
и лятото при тебе да завърне. 
Миражи само около тебе обикалят, 
мечтите ти потъват в дълбока бездна. 
Студа обвива те, 
кръвта смразява се, 
една сълза в кристал превърна се 
и падайки на земята се троши.

Автор: Б.Димитров