10.10.2021 г., 21:19  

Студ на кутийки

723 2 17

Ей, че студ се пръкна вънка!
До вчера бях със къси гащи.
Покрай хората и времето се сбърка!
В дроба ми - сбор - бронхит и страсти.
Бели мечки бият се за одеало.
Айсберг във аквариума ми плува.
Кат се хлъзна от последното стъпало,
чак до първото по дупе си пътувам.
Навън си е само за вътре.
Трепери нежният ми потник,
сополът ми на спирката замръзна,
а гърлото сдоби се с полип.
На дъжд болят ме колената,
сандалите реват в прощална песен,
косата тихичко опада на земята,
видяло се е - иде есен!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисерка Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...