Аз просто се помолих да не вярвам
в утехата на твойто безразличие.
Във думите ти късни се смалявах
(сърцето ми до вчера беше ничие).
Отрано завалях през дъждовете,
изгоних всички летни своеволия.
И пръстите, усукани от трепети,
изсвириха те в ледена мелодия.
http://youtube.com/watch?v=fgCslihD8is&feature=related
© Геновева Христова Всички права запазени
Ave