Студено е... последните целувки ...
Студено е... последните целувки
се стичат...
Като обещание за връщане.
Отпадат всички глупави преструвки.
И ние... се прегръщаме!
Студено е! Ръцете ни са мокри.
Небето вън прилича на проклятие.
Облякла съм най-новата си рокля.
Настигам те. Като проклятие!
Не питам нищо. Разпиляла всичко -
отново ще го събера. До зрънце!
Ръцете ти - миришат на обичане.
Небето утре - обещава слънце.
По кожата ми твоя дъх чертае
без думи - най-безумни очертания!
И никой по-добре от нас не знае -
кога е обич... И кога - страдание.
Мълчим си. Но ръцете ни говорят.
И болката - на щастие прилича.
На влюбен - лесно е да се престориш.
Но, я се престори - че не обичаш.
... И скачаш в огъня! Боли. Прекрасно е!
Звездите вече болка не вещаят.
Любов е. Още е! Любов е. Страстна е!
За някой друг живот... предвиждам края.
Студено е. Последните целувки
приличат на обреченост... На вричане!
Събличаме последните преструвки.
И просто... се обичаме.
Прилича на сбогуване. Телата ни -
са нажежили въздуха - до бяло!
Прилича на прокоба. И проклятие!
Но, всъщност... е начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
