Студено е. Вали.
Студено е.
Вали.
Покрива лятото следите си
със есенните мрежи от мъгли.
В ръката есента държи
все още топлите мечти,
и с жарките копнежи
на косите си
в стъклата ми рисува спомени.
Усмихвам се.
И ми е хубаво.
Обличам се, излизам вън.
Под капките, застлали вечерта,
блести сребрист и чист асфалта,
по тротоара ромони
на стъпките ми музиката.
Вали. И някак стана топло
и задъхано
от блясъка в очите ми.
А в мен припява вечерта
с мелодия от капки-спомени.
Ще си измисля на сутринта,
дъждът е бил любимият ми.
Вали.
Покрива лятото следите си
със есенните мрежи от мъгли.
В ръката есента държи
все още топлите мечти,
и с жарките копнежи
на косите си
в стъклата ми рисува спомени.
Усмихвам се.
И ми е хубаво.
Обличам се, излизам вън.
Под капките, застлали вечерта,
блести сребрист и чист асфалта,
по тротоара ромони
на стъпките ми музиката.
Вали. И някак стана топло
и задъхано
от блясъка в очите ми.
А в мен припява вечерта
с мелодия от капки-спомени.
Ще си измисля на сутринта,
дъждът е бил любимият ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
