29.04.2014 г., 23:16

Студентско общежитие

1.1K 0 6

СТУДЕНТСКО ОБЩЕЖИТИЕ

 

Усещаш я, нали?

Ах, колко бързо построи квартал

в белодробните ти алвеоли.

Строител на щастливия живот, нали?

Не се дърпай!

Пусни роклята на майка си!

Това е новият ти дом.

Ти си го избра!

 

Новото ти легло е пълно с животи.

Хапят и смучат,

а ти си плащаш за това удоволствие.

Чуваш ли ги?

Потракват от вътрешността

на пъстрата каменна възглавница

и ти напомнят, че не си сам.

А сега заспивай сладко!

 

Тук хлебарките са различни.

Правят си закуска от вечерята ти.

Шпионират те

докато се къпеш,

докато търкаш мъдростта от зъбите си.

Мама позна,видя ли?

Толкова бързо си намери

нови приятели.

 

Не се притеснявай.

Вече ти харесва, нали?

Алкохол от снощния, моля!

Успокои ли се?

Мозъка повръща.

Устата копае кладенец за малко вода,

но знам че ти харесва.

 

Сега вдигни слушалката

и сложи усмивка на гласа си.

Дай надежда на тези,

които те обичат

и инжектират злато

в лист хартия,

със студен и безразличен печат.

Хайде! Чакат те!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...