13.02.2021 г., 23:25

Студът на зимата

979 0 0

Зимен ден,

сутрин мрачен и студен,

след обяд слънчев и непринуден.

 

Хората бързат да се приберат на топло,

а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко.

Минутите минаха,

но уви

нито ти, нито аз,

пълните авантюристи,

намерихме очите си пълни с надежди чисти.

 

Аз намразих теб,

че не те открих и устните си в твоите не впих,

телефонът все едно бе на режим тих,

докато аз с емоциите си се борих.

 

Ти искаше вече да забравиш мен,

защото станах синоним на зимен ден,

охладих твоя огън,

а ти удави твоято болка в бърбън,

защото моят инат

срина нашия свят.

 

Дори най-добрите сценаристи

не биха успели да разделят

любопитството на две души напористи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...