Зимен ден,
сутрин мрачен и студен,
след обяд слънчев и непринуден.
Хората бързат да се приберат на топло,
а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко.
Минутите минаха,
но уви
нито ти, нито аз,
пълните авантюристи,
намерихме очите си пълни с надежди чисти.
Аз намразих теб,
че не те открих и устните си в твоите не впих,
телефонът все едно бе на режим тих,
докато аз с емоциите си се борих.
Ти искаше вече да забравиш мен,
защото станах синоним на зимен ден,
охладих твоя огън,
а ти удави твоято болка в бърбън,
защото моят инат
срина нашия свят.
Дори най-добрите сценаристи
не биха успели да разделят
любопитството на две души напористи.
© К. И. Александрова Всички права запазени