13.02.2021 г., 23:25

Студът на зимата

978 0 0

Зимен ден,

сутрин мрачен и студен,

след обяд слънчев и непринуден.

 

Хората бързат да се приберат на топло,

а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко.

Минутите минаха,

но уви

нито ти, нито аз,

пълните авантюристи,

намерихме очите си пълни с надежди чисти.

 

Аз намразих теб,

че не те открих и устните си в твоите не впих,

телефонът все едно бе на режим тих,

докато аз с емоциите си се борих.

 

Ти искаше вече да забравиш мен,

защото станах синоним на зимен ден,

охладих твоя огън,

а ти удави твоято болка в бърбън,

защото моят инат

срина нашия свят.

 

Дори най-добрите сценаристи

не биха успели да разделят

любопитството на две души напористи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. И. Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...