Зимен ден,

сутрин мрачен и студен,

след обяд слънчев и непринуден.

Хората бързат да се приберат на топло,

а ти и аз през преспите сняг се търсим зорко.

Минутите минаха,

но уви

нито ти, нито аз,

пълните авантюристи,

намерихме очите си пълни с надежди чисти.

Аз намразих теб,

че не те открих и устните си в твоите не впих,

телефонът все едно бе на режим тих,

докато аз с емоциите си се борих.

Ти искаше вече да забравиш мен,

защото станах синоним на зимен ден,

охладих твоя огън,

а ти удави твоято болка в бърбън,

защото моят инат

срина нашия свят.

Дори най-добрите сценаристи

не биха успели да разделят

любопитството на две души напористи.