14.04.2018 г., 0:03 ч.

Стъклена дреха 

  Поезия
1226 5 6

Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини, 

тихо нашепва клетви измислени.

Скупчени писъци само преглътнати

мисли на свитъци. Скулите хлътнали,

сгърчени вежди и бяло на темето... 

Неми надежди да връщаме времето. 

Вдлъбнати рани, изпъкнали вени... 

Нерви съдрани в калъп уловени. 

Хора прозрачни, до болка познати, 

лоши, невзрачни, неосъзнати... 

В свят – безнадеждност търсим утеха, 

обич и нежност в стъклена дреха... 

 

 

© Мария Божкова Всички права запазени

МаЖор 

27.03.2018год.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??