Стъклена дреха

Apr 14, 2018, 12:03 AM

Poetry

1228 5 6

Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини,

тихо нашепва клетви измислени.

Скупчени писъци само преглътнати

мисли на свитъци. Скулите хлътнали,

сгърчени вежди и бяло на темето...

Неми надежди да връщаме времето.

Вдлъбнати рани, изпъкнали вени...

Нерви съдрани в калъп уловени.

Хора прозрачни, до болка познати,

лоши, невзрачни, неосъзнати...

В свят – безнадеждност търсим утеха,

обич и нежност в стъклена дреха...

МаЖор

27.03.2018год.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2018-07-15T05:56:01+03:00

Радикално е!
Като вулкан от емоции.
МаЖор (Мария Божкова)

2018-05-17T23:01:14+03:00

Благодаря 🌼!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-05-10T17:38:37+03:00

Така е...любовта и всичко хубаво е в стъклена дреха и трябва да го пазим, зашото е твърде крехко. Браво, Мими!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-04-15T08:30:58+03:00

Не бива така! Стъклото е прозрачно и чупливо. Счупеното стъкло реже.... Не бива! Много хубав стих!
МаЖор (Мария Божкова)

2018-04-14T05:39:06+03:00

Животът е хубав, но злото - руши...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-04-14T00:19:56+03:00

И порязани до кръв души...