Apr 14, 2018, 12:03 AM

Стъклена дреха

  Poetry
1.8K 5 6

Вдлъбнат поглед в изпъкващи истини, 

тихо нашепва клетви измислени.

Скупчени писъци само преглътнати

мисли на свитъци. Скулите хлътнали,

сгърчени вежди и бяло на темето... 

Неми надежди да връщаме времето. 

Вдлъбнати рани, изпъкнали вени... 

Нерви съдрани в калъп уловени. 

Хора прозрачни, до болка познати, 

лоши, невзрачни, неосъзнати... 

В свят – безнадеждност търсим утеха, 

обич и нежност в стъклена дреха... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Божкова All rights reserved.

МаЖор 

27.03.2018год.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...