Стъклени сърца
Всеки път, щом чуя тази песен,
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах,
поредното сърце забранено да погаля,
същото лице, което никога няма да забравя,
дори "обичам те" да кажа не успях.
Топлина излъчват твоите очи,
винаги щом ме погледнеш ти,
но дори това изкушение не е достатъчно,
столът на балкона е само един, някак ми е мъчно.
Иска ми се някога да споделим заедно звездите,
защо нашите празни и стъклени сърца не обединим,
сигурен съм, че двамата любовта ще попълним,
но ако не вървим един срещу друг, ни очакват бедите.
Пътят е един, не трябва да се разминаваме,
ти не ме забелязваш, но аз ще успея да заобиколя,
за да те видя още един път, дори света ще обиколя,
не ми я отнемай, съдба, поне любов заслужаваме.
InFiNiTeE*
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Рогачев Всички права запазени
