Всеки път, щом чуя тази песен,
се сещам за теб, а сълзи се стичат,
колко бързо паднаха листата тази есен,
времето и любовта някак неусетно излитат.
С невъзможното отново се срещнах,
поредното сърце забранено да погаля,
същото лице, което никога няма да забравя,
дори "обичам те" да кажа не успях.
Топлина излъчват твоите очи,
винаги щом ме погледнеш ти,
но дори това изкушение не е достатъчно,
столът на балкона е само един, някак ми е мъчно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up