11.01.2008 г., 11:05 ч.

Стъклено забива се тъгата 

  Поезия
579 0 25

Стъклено забива се тъгата,

мислено удавена в мъгла.

Драска до ръждивост сетивата,

погълната от спомен за тъма.

 

 

Ударно забива нокти в мене,

изкара всяка мисъл за добро.

Отне ми спомена за тебе,

впи ми се в сърцето зло.

 

 

Разкъсва ме до истеричност,

разпъната стоя на кръст.

Прикова ме в прозаичност

и харесвам мириса на пръст.

 

 

Умъртви в мене красотата,

но борбеността няма да и дам.

Ще одраскам самотата

с доброта и страстен плам.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??