Стъклено забива се тъгата
Стъклено забива се тъгата,
мислено удавена в мъгла.
Драска до ръждивост сетивата,
погълната от спомен за тъма.
Ударно забива нокти в мене,
изкара всяка мисъл за добро.
Отне ми спомена за тебе,
впи ми се в сърцето зло.
Разкъсва ме до истеричност,
разпъната стоя на кръст.
Прикова ме в прозаичност
и харесвам мириса на пръст.
Умъртви в мене красотата,
но борбеността няма да и дам.
Ще одраскам самотата
с доброта и страстен плам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
