Стъклено забива се тъгата

Poetry

777 0 25

Стъклено забива се тъгата,

мислено удавена в мъгла.

Драска до ръждивост сетивата,

погълната от спомен за тъма.

Ударно забива нокти в мене,

изкара всяка мисъл за добро.

Отне ми спомена за тебе,

впи ми се в сърцето зло.

Разкъсва ме до истеричност,

разпъната стоя на кръст.

Прикова ме в прозаичност

и харесвам мириса на пръст.

Умъртви в мене красотата,

но борбеността няма да и дам.

Ще одраскам самотата

с доброта и страстен плам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

liliv (Лилия Велчева)

Страхотен финал,наистина!!!Браво,Пламенче!!!

2008-01-13T23:48:09+02:00
sladkyYy (Кари)

Спомням си още първия стих който написа.
Не беше особенно добър честно казано.
Но това е без никакво значение защото в момента пишеш много хубаво.
Израстна много за кратко време за което много се радвам.
С удовоствие прочетох поредния ти прекрасен стих.

2008-01-13T20:51:59+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Поздрави за хубавия стих Плами! Невероятно пишеш!

2008-01-13T20:50:42+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав и прегръдка за отличният стих,Плами!!!

2008-01-13T16:20:20+02:00
Senni (Силвия)

Страхотно е Плами!!!Поздравявам те!!!

2008-01-11T19:24:26+02:00