Стъкло и пепел
Не мога да горя наполовина,
ни в чуждата жарава да дотлявам,
докрай изгарям, феникс, възроди ме;
нуждаеш ли се от любов такава -
бездънна и без мяра, и без дрехи,
която ти благодари със поглед,
че има те, че в нощите ù светиш,
а пък деня ù правиш превъзходен;
любов, веригите която къса,
безумна, страстна и непредвидима,
зачеркнала канони и задръжки,
позната, непозната и незабравима...
Така обичам - силно и до пепел,
сърцето дам ли, давам го изцяло!
Но нека да ти кажа още нещо -
душата ми по женски си е слаба!
Прегъвам се пред трудностите, плача
когато някой ме замерва с думи,
каквото мисля, казвам еднозначно;
не проумявам гордост слабоумна,
обърквам се пред хората-роботи,
потиска ме и лицемерието грозно,
до нулева пропадам често кота,
сама да стана ми е невъзможно;
чуплива съм, ранима, ту съм плаха,
ту любопитно-доверчива котка,
под напора на режещ, злобен вятър
се свивам до полупрозрачна точка...
Затуй не се срамувам да призная -
за двама ни умея да обичам!
Но без опора - силното ти рамо,
на ваза при земетресение приличам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
