Стъкло и пепел
Не мога да горя наполовина,
ни в чуждата жарава да дотлявам,
докрай изгарям, феникс, възроди ме;
нуждаеш ли се от любов такава -
бездънна и без мяра, и без дрехи,
която ти благодари със поглед,
че има те, че в нощите ù светиш,
а пък деня ù правиш превъзходен;
любов, веригите която къса,
безумна, страстна и непредвидима,
зачеркнала канони и задръжки,
позната, непозната и незабравима...
Така обичам - силно и до пепел,
сърцето дам ли, давам го изцяло!
Но нека да ти кажа още нещо -
душата ми по женски си е слаба!
Прегъвам се пред трудностите, плача
когато някой ме замерва с думи,
каквото мисля, казвам еднозначно;
не проумявам гордост слабоумна,
обърквам се пред хората-роботи,
потиска ме и лицемерието грозно,
до нулева пропадам често кота,
сама да стана ми е невъзможно;
чуплива съм, ранима, ту съм плаха,
ту любопитно-доверчива котка,
под напора на режещ, злобен вятър
се свивам до полупрозрачна точка...
Затуй не се срамувам да призная -
за двама ни умея да обичам!
Но без опора - силното ти рамо,
на ваза при земетресение приличам!
© Таня Донова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубаво!
-
Камена!
-
Много влюбено и силно. Хареса ми.
-
за вас, Боряна и Дани!
-
Любима, добре си ме познаваш - двата полюса в едно! Пламвам като факла, от раз, чаша студена вода и ссссссссс. До следващата искра, а такива дал Господ!
Вики, много неща дори и наполовина не правя, аз съм Лазар Дъбака в женски образ! Едно е сигурно (като изключа ветрения ми характер и детински ум), получа ли подкрепа, мога да изведа повечето неща до върховете им!
Ена, радвам си, че си усетила стихотворението по този начин, защото това съм аз! До безобразие открита и дори и в стиховете си не мога да бъда друга! Синтез на чувства и емоции!
Благодаря ви! -
Аа, тази я познавам
От - до + безкрайност, само обичането и едно и също - огнено-всеотдайно. -
Такива сме, Таня - не можем да правим нещата наполовина, каквито и да са те и каквото и да ни струва Поздрави!
-
Таня!!!
Този ти стих е наистина безбожно хубав.
И на всичкото отгоре го споделям напълно.
Много мое усещане.
Попиля ме!
БРАВО! -
Укорителна нотка ли долавям? А може би не те разбрах правилно?
Да, ти видя два коренно различни типажа, но светът е пъстър, затова е и интересен. Абсолютна истина няма и аз не споделям максимата, че в спора се ражда истината. Всеки живее със своята си истина, правилна или грешна. Също както някои се отдръпват от силните жени, други пък се боят от всепоглъщащата страст. Далеч съм и от мисълта, че правото е на страната на силния. И знаеш ли, нищо че на пръв поглед собствената ти позиция взе страна, и в двата случая разсъжденията ти са логически издържани!
Нормално е симпатиите да са на страната на слабия, човек е социално същество и подсъзнателно е програмиран да подаде ръка на падналия, дори понякога с риск за живота си. Въпреки че аз тук не виждам някой да съчувства на лирическата, но в друг контекст сигурно точно това щеше да се случи. И силата, и слабостта имат различни измерения, но пък като се замисля, в един свят на недосегаеми сигурно животът щеше да е пей сърце.
Прав си и за любовта, тя не подлежи изобщо на сравняване, колкото хора има на планетата, толкова различни любови има. Някой обичат сдържано, други всеотдайно, трети както си могат.
Ти прояви свръхпроницателност и отиде зад думите, но те буквално казват, че всеки слаб може да бъде силен в нещо, точно както недъгавият с някое сетиво развива силно останалите си. Същото важи в пълна степен и с обратен знак - всеки силен е уязвим някъде.
Но пък споделям изцяло един фразеологизъм - никой не знае от кой храст ще изскочи зайчето! -
Тази вечер в сайта, в разстояние на само десет минути, срещнах две, на пръв поглед различни лирически героини. Едната е силна, дръзка и недосегаема, досущ като самодива, а другата, напротив - признава колко слаба, крехка и ранима жена е всъщност. Може ли да се измери способността на една жена да се отдаде изцяло на стремежа си към любов, по начина, с който би посрещнала предизвикателствата и евентуалните рани? Не, не може. Но симпатиите обикновено са на страната на слабия, безпомощния, който заради осъзнатите страхове, сякаш се нуждае от много повече смелост, за да потърси и дори да изгори, отдавайки се напълно, рискувайки да заплати далеч по-висока цена.
-
Ани, твоето присъствие тук направо озарява страничката ми! И лицето...
-
Хубаво е, Таня!
-
Кой от кой по-хубави коментари! Напълнихте ми душата, приятели! Заради подобни думи от вас, си струва всеки написан ред от мен! Благодаря ви!
-
Със Стойна!
Поздрав, Таня! -
Силна поезия пишеш, пряма и всеотдайна, колоритна и докосваща!
Поздравявам те! Дерзай - умееш да го правиш! -
Чета си те и препрочитам..
-
Поздрав, Таня!
-
Колоритна си,Таня!Истинска жена! Поздравявам те за чудесния стих!
-
Излята, богата поезия!
-
Еми то поетесите май само така могат да обичат
-
Раз-би-вач,из-тре-пи-тел! Това така ме грабна, така ме удуши, че не знам какво да ти река...Знам, че не е възможно, но ако така пишеш всеки път, не могат да ти измерят и малкия пръст! Поклон!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
