Стъкълце
Стъкълце
Оглеждам се във теб –
във таз повърхност бледосиня,
чиста като душата на дете
и крехка като снага на херцогиня.
Поглеждам в теб и виждам –
света показваш ми такъв, какъвто е сега.
Чрез теб за всяка истина проглеждам,
а да бъдеш просветен не е беда.
В момента, в който себе си изгубя,
поглеждам в теб и – чудо! - пак съм тук.
Ти караш ме във образа си да се влюбя
и да искам себе си да бъда, на този свят напук.
Сигурно си мислиш, че съм егоист, егоцентрик,
но повярвай - тези думи са далеч от мен.
Не можеш с тях да наречеш един самотен романтик,
от таз повърхност бледосиня упоен.
Сигурно разбрал си, без да питаш,
че очите ти са мойто огледало,
че погледът, със който ме обичаш,
е свързан със душата ми изцяло.
Очите ти, момче любимо,
стъкълце обично, бледосиньо,
ме карат да почувствам в себе си властта,
която притежава само Господарят на света.
Римите, в стремежа си да ти се обясня, обърках,
себе си, в стремежа да се изразя, побърках.
Но важното е, че погледаш ли ме само още за секунда-две,
Господарят на света ще моли да има мойта сила в своите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Меги Алексиева Всички права запазени
))))
