нарисувах
по стъклото
стъпки
като залез
по ръцете
на нощта…
ти ли бе
напъпилата
нежност
по
безмълвните
пътеки
на деня…
заваля…
потекоха
следи
по които
да се върна
у дома…
в пясъка
зарових
две сълзи
и към теб
по стъпките
вървя…
и отлитат
мигове
далечни
скрила в шепи
болката
мълвя...
ти ли си
напъпилата
нежност...
моя
дремеща
в огнището...
следа...
© Бехрин Всички права запазени
Стихът ти е невероятно красив и въздействащ...
Прегръщам те!!!