Jul 12, 2009, 6:26 PM

Стъпки...

  Poetry
712 0 10

                                                                                                 ... kuş kanadı kalem olsa...

 

 

нарисувах

по стъклото

стъпки

 

като залез

по ръцете

на нощта…

 

ти ли бе

напъпилата

нежност

 

по

 

безмълвните

пътеки

на деня…

 

заваля…

потекоха

следи

 

по които

да се върна

у дома…

 

в пясъка

зарових

две сълзи

 

и към теб

по стъпките

вървя…

 

и отлитат

мигове

далечни

 

скрила в шепи

болката

мълвя...

 

ти ли си

напъпилата

нежност...

 

моя

дремеща

в огнището...

 

следа...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много силно, Бети... стих и музика... с такава нежност... и с толкова красива болка...
    Стихът ти е невероятно красив и въздействащ...

    Прегръщам те!!!

  • Точно там, в огнището, под пепелта, където тлеят въгленчетата ни, са всички следи, които ни парят, особено нощем, особено когато някоя нова болка се загнезди в някое ъгълче, все рапалва тези въгленчета и връща всичката стара. А понякога и аз си мисля, че от болката се разждат копнежите, за да я приглушат, а те винаги са нежност...
  • Доре... благодаря ти и аз!
    Маги, радвам се да те видя!
    Дарче, Юлия, Ивелина, Ани, Никол... Благодаря Ви!
    Жул! ... никога не забравяй, че можеш да обичаш...
  • Стъпките които оставяш, ще ме връщат често при теб , Бети ,защото е така приятно,....знаеш, и ....е удоволствие да идвам,....мило е и нежно ! Когато те чета ,не мога да забравя ,че ОБИЧАМ !
  • ефирно и красиво...самата нежност....

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...