Ти през мен премина като буря
и обрули всички чувства в мен.
И преди в сърцето да те туря,
ми отнесе тъй и моя ден.
И объркан спрях, като замаян
във един безпътен кръстопът.
И във мислите си - тъй отчаян -
осъзнах, че нямам вече път.
Ти и тук - в душата изумена,
си остави стъпките без шум.
Във сърце ми - кървава мишена,
ти заби последния куршум.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави от мен!