Ти през мен премина като буря
и обрули всички чувства в мен.
И преди в сърцето да те туря,
ми отнесе тъй и моя ден.
И объркан спрях, като замаян
във един безпътен кръстопът.
И във мислите си - тъй отчаян -
осъзнах, че нямам вече път.
Ти и тук - в душата изумена,
си остави стъпките без шум.
Във сърце ми - кървава мишена,
ти заби последния куршум.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
