Ти през мен премина като буря
и обрули всички чувства в мен.
И преди в сърцето да те туря,
ми отнесе тъй и моя ден.
И объркан спрях, като замаян
във един безпътен кръстопът.
И във мислите си - тъй отчаян -
осъзнах, че нямам вече път.
Ти и тук - в душата изумена,
си остави стъпките без шум.
Във сърце ми - кървава мишена,
ти заби последния куршум.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
