СТЪПКИ В СНЕГА
... през мъгливите полета
и през мокрите гори
с вой на 300 гладни псета
вятър вие от зори,
шипка чорли листопада,
капе кървавият глог,
и да молиш за пощада,
на небето няма Бог,
бухалче да бе в хралупа,
скрито из горите вдън? –
скоро сняг ще те затрупа
за прекрасен зимен сън,
може да не ти се вярва,
че и въздухът горчи? –
грачи черната ти гарга,
вперила във теб очи,
пътят, що пред теб се вие,
безвъзвратно, май, е спрял? –
идещите зимни сприи
ще ти метнат снежен шал,
нито дом, ни топла супа,
вечен друмник... Докога?
Господ Бог чете под лупа
дирите ми по снега.
© Валери Станков Всички права запазени