13.01.2015 г., 15:13 ч.

Суета 

  Поезия » Любовна
680 0 9


Ще минат дни, ще минат може би години,
в които ще въздишам самота…
с надеждата отново да те видя
и да родят очите ти звезда..

Ще минат есени и пролети, и зими,
за знойно лято прютили сън…
Не ме захвърляй в спомени, люби ме…
в надежни ме очаквай като път.

Ще бъде късно, прекалено късно
за някоя разюздана любов…
Не ме попивай до раздяла - с устни…
Не ме разкъсвай с нежния си зов..

Ще свием във гнездо на птици полет -
криле си имаме и кал – сълзите ни…
Животът – нетърпимата умора…
и хиляди парченца от вини…

Ще си завъдим куче – вярна ревност,
ала без нея любовта
превръща се в една потребност…
желана и горчива суета…

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да - пропито от суета и тъга...!!!
    Животът – нетърпимата умора…
    и хиляди парченца от вини…
  • Е, не е технически съвършено и прецизно, но явно е писано на един дъх, като внезапен порив на вятър, като придошла вода и затова звучи много топло и истинско! Много често, след неколкократно редактиране, текстовете вместо да се изгладят, се оплескват тотално.
    Поздравления, Михаиле!
  • Благодаря ти, Таня! Ама аз поезия ли пиша... Това Богопомазаните решават... Идеята ти е страхотна и би дала демократичен порив на сайта. Благодаря ви, Пламена и Ивон!
  • Аз предлагам отново, да бъде премахнато оценяването на стиховете.
    Ако някой има какво да напише като коментар, нека го стори. Но това поголовно поставяне на двойки и влизане в глупави полемики е срамота за поезията.
    А че стихът ме докосна го казвам открито.
    Обичам поезията ти, Мишо!
  • Хубав и нежен стих!
  • Хубаво е!
  • Благодаря на всички наминали... и прочели. Еми на фона на великите поезии в сайта, толкоз съм написал. Мисана, откакто съм в " Откровения" а това са 5 години, написах една двойка само, днес, и ти веднага се подмокри като госпожица... което потвърждава, че не струваш не като поезия, а като човек... не можеш да търпиш оценки различни от шест и коментари различни от лизане по задника.
  • Ще минат дни, ще минат може би години,
    в които ще въздишам самота…
    с надеждата отново да те видя
    и да родят очите ти звезда..

    Много ми хареса началото!!! И...
    "Не ме захвърляй в спомени, люби ме…
    в надежни ме очаквай като път." ...
    да питам, в надежни? в надежда или с надежда...ме очаквай всеки път? Само това не го разбрах, иначе, браво!!1
  • Няма по-голям резил за един текст, от този, когато никой не се осмелява дори да му напише поне една двойка. Безличните текстове - те са истинското унижение и присъда за всеки, който си мисли, че има нещо общо с поезията.
Предложения
: ??:??