Суета
Ще минат дни, ще минат може би години,
в които ще въздишам самота…
с надеждата отново да те видя
и да родят очите ти звезда..
Ще минат есени и пролети, и зими,
за знойно лято прютили сън…
Не ме захвърляй в спомени, люби ме…
в надежни ме очаквай като път.
Ще бъде късно, прекалено късно
за някоя разюздана любов…
Не ме попивай до раздяла - с устни…
Не ме разкъсвай с нежния си зов..
Ще свием във гнездо на птици полет -
криле си имаме и кал – сълзите ни…
Животът – нетърпимата умора…
и хиляди парченца от вини…
Ще си завъдим куче – вярна ревност,
ала без нея любовта
превръща се в една потребност…
желана и горчива суета…
© Михаил Цветански All rights reserved.
Това Богопомазаните решават...
