nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
26.02.2013 г., 11:47 ч.

Суровият рибар 

  Поезия » Философска
1022 0 9


Привързва лодката си –
милата невеста – на кея.
Очите му обичат хиляди жени,
сърцето – само нея.

Но той не рови
тишините си за стръв,
сред залива безбрежен
заравя само истинския мъж
във нечия постеля.

А после отливът…
Той мрежите плете,
изпива сто морета
и дави бавно в мъжкото сърце
солената несрета.

От сто години сякаш е венчан
за лодката си стара –
той е Язон и Йонас, и Харон
с небето в надпревара.

Но тази луда негова любов
полека го убива.
Той пие…
Духът на виното е същи благослов
и само в спирта – истината жива.

Суровият рибар…
Той има мишци здрави,
колене и пъргав ум,
той е "и стръв, и улов, с кожа на акула".
Морето му е брат и сват, и кум.
Суровият рибар на друг не се преструва.

Развързва лодката си –
милата невеста – от кея…
А изгревът безмълвно го зове
към вечността 
на бурното море...

© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??