Сутрин

Света  край мен спи  още във леглото,
аз в тъмното към спирката вървя.
Отивам да се трудя пак, защото,
от безпаричието се церя!

Оглеждам  най-критично махалата,
макар, че няма много светлини!
Затулвам си прозявките с ръката
и си мечтая, за красиви дни!

По тази улица  съм неизменно,
по нея гоня своя автобус...
Бездомни песове търчат със мен по сменно,
и те са тръгнали след своя вкус!

Край поликлиниката има будка,
чрез нея аз се свързвах с този свят...
Тук  вестникаря вече  не се тутка
навярно вече е на оня свят.

И тази сутрин, като всяка друга,
аз тичам за да хвана своя автобус,
С такива мисли аз минавам тука...
Горчив понякога е моя вкус!