Сутрин
Спокойна сутрин
през прозореца ми влиза,
отвива тихия ми сън,
росата слънцето облиза,
небето ме зове навън.
Оставям тясната си стая
и всичките банални грижи,
по вятъра и някаква омая
светът започва да се движи.
Пътеката си пак намирам,
вървя, поемам дъх с наслада,
когато уморено спирам,
в очите залезът ми пада.
Спокойна сутрин
в новия ми ден
ме гали и ме призовава,
така животът чака мен
и всяка сутрин ме създава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
