Спокойна сутрин
през прозореца ми влиза,
отвива тихия ми сън,
росата слънцето облиза,
небето ме зове навън.
Оставям тясната си стая
и всичките банални грижи,
по вятъра и някаква омая
светът започва да се движи.
Пътеката си пак намирам,
вървя, поемам дъх с наслада,
когато уморено спирам,
в очите залезът ми пада.
Спокойна сутрин
в новия ми ден
ме гали и ме призовава,
така животът чака мен
и всяка сутрин ме създава.
© Весела Петева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
